Постмодерните дилеми на културата

Събраните в настоящия том изследвания са резултат от работа през последните години. Те не са написани като част от единна концепция, но все пак ги обединява - надявам се - нещо по-дълбоко от времето на тяхното създаване. Размишленията в тях не следват линейна логика и не водят до конкретно заключение, а вместо това кръжат около няколко повтарящи се теми, които оформят позиция в диалог с идеите на различни автори – Хусерл, Плеснер, Рорти, Бауман и Гелнер – която смятам за особено уместна.

Есета разглеждат актуалните трансформации в културата. Въпреки че остава дискусионен въпросът дали тези промени сочат преход към постмодерност или просто задълбочаване на модерността, е безспорно, че края на XX век носи значителни изменения. Един ключов фактор за тези промени беше падането на комунизма; можем да кажем дори, че то затвори века малко преди очакваното му приключване. Комунизмът тук е интерпретиран като културен проект свързан с модерността и основан върху специфична концепция за човека и обществото.

Краят на политическия ред легитимиран от този проект представляваше важно събитие не само политически и икономически, но и културно-цивилизационно. Последствията му достигнаха далеч извън страните под комунистическа власт и промениха динамиката дори в Западна Европа. Процесът радикално измени политическата карта на континента и интелектуалния климат.

Някои анализатори акцентираха например влиянието на краха на комунизма върху италианската или шведската политика; Германия пък преживя значителни преобразувания благодарение именно на новата си роля след обединението със стария Изток.

Историята очевидно продължава своето развитие: през първоначалните години изглеждаше сякаш падането на комунизма автоматично означава успеха за либералната демокрация; скоро стана ясно обаче колко много трудности предстоят при реализиране ѝ. Освен това този крах увеличи антилибералните нагласи сред западните общества.

Възможно е да остане впечатление за окончателност относно падението на комунизма (особено предвид факта, че той все още съществува в страни като Китай), което породи недоумения относно неговото възраждане. Непрекъснато виждаме примери как миналото оказва влияние върху бъдещето ни - народите от Източна Европа често избират представители от стари елити.
Тази ситуация поставя важния въпрос: достатъчни ли са гражданските добродетели или трябва повече морализъм?

Струва ми се обаче развитието в Полша показва ефективността им; новосформираната социалдемократична партия бързо разбра правилата играеща роля във взаимодействията с избирателите там. Противниците им попаднали под натиск покрай опити да запазят морализаторството сред обществеността.

От друга страна борбата между фундаментализми доведе до допълнително разделение сред "постсолидарностния лагер". Моралният аспект често бе объркан с правната отчетност спрямо миналото ни; така нито един човек реално не понесе последствия за действията си досега.

Несъмнено причините за сегашната ситуация в Полша са многобройни – една основополагаща причина е настъпилата културна дезориентация след 1989 г., породена както местноредица условия , така и по-широки европейски проблематики . Днес сме свидетели как търсенето идентичност сблъсквайки нестабилитет интензивизира конфликтността .

Ясно е ,че текущият край-на хилядолетиeто оставя света изпълнен несигурности .