Нашенци. Избрани разкази - луксозно издание

Текстовете, които споменавате, са написани в периода между 1933 и 1940 година. Те излизаха като допълнителни страници на един софийски вестник (в. "Зора" - бел. ред.). Тясната среда, която все още съществува в по-ниските нива на нашата журналистика, не им позволи да се развият пълноценно и затова останаха малки и донякъде недоразвити. Независимо дали става дума за разкази или фейлетони – оставяме това на експертите да решат. Въпреки многобройните си недостатъци, те продължават да бъдат търсени от читателите, което не е особено похвално за тях.
Може би обаче те представляват автентични картини от миналото ни с щипка хумор.
Смята се, че народите наподобяват деца – не искат морални уроци, а желаят да достигнат до истините по забавен начин. Освен това казват, че ако сатирата е хирургически инструмент, то хуморът е "сладкият мехлем", който лекува раните. Ако това е вярно, остава само да пожелая този сладък мехлем да бъде произвеждан масово и достъпен навсякъде около нас, защото у нас все още има много рани нуждаещи се от лечение.
Чудомир