Неволите на истинския полицай

"Неволите на истинския полицай" започва да се пише в края на 80-те години и остава недовършен до смъртта на автора. Подобно на "2666", романът не е завършен, но не може да бъде наречен непълен, тъй като за писателя е по-важно постоянното му развитие отколкото окончателното му приключване. Това произведение се счита за най-доброто от Боланьо благодарение на богатото му творческо въображение, идентификацията с губещите в живота, както и уникалната етика, която не разчита на предварително установени принципи. То предлага дълбочинни анализи на авторите, които го вдъхновяват; демонстрира радикална независимост и представя съвременен роман, който запазва интереса ни към сюжета. Освен това изразява космополитизъм чрез специфичен начин на мислене и живот и показва щастливо и отчаяно отдаване на процеса на творчество.