Аз още броя дните

Романът, който получи наградата "Ръкописът" на БНТ.

През топлата майска нощ на 1993 година обсадата на Сараево продължава вече една година и не се вижда край. Също така и братоубийствената война между бившите съюзни народи в Югославия. В кухнята си млади сръбски двойки, Давор – християнин, и Айда – мюсюлманка, запазват любовта си сред хаоса и опустошението в града. Те са осъзнали, че идва поредното кратко затишие от около половин час, когато снайперистите спират да стрелят. Загледани в часовника, те вземат решението да избягат – за да намерят свобода или може би да срещнат смъртта.

Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево с цел да се види със сръбския преводач на своя роман. Скоро попадат в заведение и разговорът им естествено стига до темата за войната. Докато времето напредва, празните бутилки се увеличават на масата и дълго погребаните тайни започват да излизат наяве.

Две нощи. Четири съдби. Всички те водят до най-съдбоносните въпроси.

Кой е виновен за тази война? И кой извлече полза от нея?

Мислех си, че знам всичко относно трагедията на двамата млади хора наречени „Сараевските Ромео и Жулиета". Този роман ми показа ясно колко грешах... И какъв шокиращ финал!
Христо Карастоянов

Георги Бърдаров е ангажиран автор с дълбоки човечни чувства!
„Аз още броя дните“ представлява урок по география на хуманността.
Захари Карабашлиев

Мостовете обикновено свързват хората; този обаче разделя живота от смъртта. Рукописът "Аз още броя дните" е истинско съкровище сред многото други произведения; той обещаваше величие още преди редакцията си, а след това стана истински шедьовър. Тази книга ще остане редом с малкото значими заглавия през последното десетилетие.
Христо Блажев

„Аз още броя дните“ разказва история за войната и любовта - за доброто и злото у човека. Балканите раждат подобни истории: сладки като меда и люти като ракия. Добре е, че имаме писатели като Георги Бърдаров да ги разкажат.
Милена Ташева