История Славянобългарска. Зографска чернова от 1762 г.

„История славянобългарска“ играе ключова роля за българския народ и неговата идентичност. В тази известна творба се усеща дълбокото родолюбие на Паисий, което вдъхновява Българското възраждане. Написаното от него представлява искра, която разпалва стремежа към свобода и гордост от нашето историческо наследство, чакано с векове.

В настоящия вариант текстът на „История славянобългарска“ е адаптиран на съвременен книжовен български език, базиран на Зографския ръкопис, публикуван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., както и по преводите от старобългарски на акад. Петър Динеков (1963) и проф. Божидар Райков (1972). Оригиналният чернови материал, написан собственоручно от Паисий Хилендарски, се пази в манастира „Св. Георги“ в Света гора. Той беше открит през 1902 г. от изтъкнатия фолклорист Антон Попстоилов сред славянските документи в библиотеката на манастира.