Аз, Клавдий

Историята на римския император Клавдий, представена под формата на автобиографичен мемоар, бързо се утвърдява като съвременна класика след публикуването си.

Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик – който до неотдавна беше известен сред приятелите и семейството си с прякори като „Клавдий идиота“, „Онзи Клавдий“ или дори „бедния чичо Клавдий“, сега решавам да опиша необичайната история на живота си. Ще започна от най-ранните години и ще разказвам за всяка година, докато стигна до момента на съдбоносната промяна преди около осем лета, когато в навечерието на петдесет и една годишнината ми изведнъж попаднах в мрежата на това, което бих нарекъл „щастливата беда“, от която нямаше как да избягам…

41 г. сл. Хр.

С физическата си слабост и говорни затруднения, Клавдий е презрян от всички около него и дори членовете на собственото му семейство го смятат за идиот. Въпреки ограниченото си участие в държавните дела, той наблюдава дворцовите интриги и убийствата със зоркия поглед на учен историк. Под управлението на Тиберий напрежението е голямо; скандалите свързани с племенника Калигула също добавят към атмосферата na страх и лудост. Докато остава незабелязан от обществото, Клавдий успява да избегне жестокостите около себе си.

В противоречие с всичките очаквания обаче той постепенно се издига до най-високия пост в античния свят – този на римски император.