Божественият Клавдий

Някои критици на „Аз, Клавдий“, предшестващият том на „Божественият Клавдий“, твърдят, че за написването му съм се опирал единствено на „Аналите“ на Тацит и „Дванадесетте цезари“ на Светоний, като просто съм ги комбинирал и допълнил с моя собствена въображаема интерпретация. Това не е вярно; така стоят нещата и с настоящия труд. При изготвянето на „Божественият Клавдий“ съм използвал множество класически автори – Тацит, Дион Касий, Светоний, Плиний, Варон и много други. Няколко от описаните случки нямат директна историческа подкрепа от конкретен източник, но смятам, че нищо от тях не изглежда неправдоподобно в исторически план. Всички персонажи са реални фигури без измислени образи. Най-трудната част при писането беше свързана с поражението над Карактак поради липсата на антични свидетелства. За да обясня британския друидизъм – религиозните практики на древните келти – трябваше да допълня оскъдните класически сведения със данни от археологични изследвания и стара келтска литература. Освен това включих примери от съвременния мегалитизъм в Новите Хебриди, където все още се провеждат ритуали около долмените структури и менхирите. В обсъждането на ранното християнство бях внимателен да не добавям нови измислици...
Робърт Грейвс