Берен и Лутиен

Историята на Берен и Лутиен играе ключова роля в развитието на „Силмарилион“ – митологията и легендите за Първата епоха, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Той се завръща във Великобритания след битката при Сома в края на 1916 година и през следващата пише това предание.

Централният неизменен аспект на историята е съдбата, която тегне над любовната връзка между Берен и Лутиен – тъй като Берен е смъртен човек, а Лутиен е безсмъртна елфическа девица. Нейният баща, могъщ владетел сред елфите, изпитва дълбоко недоволство към Берен и му поставя невъзможно условие: да изпълни задача, ако желае да спечели ръката на Лутиен. Това представлява основата на легендата; тя води до великото героично приключение на двамата главни герои в опита им да откраднат Силмарил от най-могъщия злодей – Мелкор, известен още като Моргот Черния враг.

В тази книга Кристофър Толкин се стреми да извлече историята за Берен и Лутиен от по-широкия контекст на творението си; обаче самият разказ претърпява промени, създавайки нови взаимовръзки с общото повествование. За да демонстрира част от процеса по развитие на тази Велика легенда за Средната земя през годините, той представя историята с думите на своя баща - първо показвайки нейната начална форма, последвана от откъси в проза и стихове от по-късни текстове, които осветяват изменящия се замисъл. За пръв път тези материали са изложени заедно и разкриват аспекти относно събитията и повествованието в легендата, които впоследствие са били загубени.