Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 година и същата година получава престижната награда "Гонкур". Често е наричан „екологически“, но по времето на неговото публикуване, повечето хора не обръщали внимание на темата за опазването на околната среда и малцина разбират значението на термина „екология“.

„Смятам, че той беше човек, който в своята самота бе достигнал нови висоти - истински подвиг, между другото. Защото когато става дума за постигане на рекорди в самотността, се оказва, че всеки от нас носи шампионско сърце.“

Тези думи относно главния герой Морел обобщават съдбите на всички останали персонажи в романа, които преминават през Френска Екваториална Африка в началото на 50-те години на XX век. Множество незабравими образи са вдъхновени от Ромен Гари и си оспорват произхода с корените, които небето е оставило да проникнат в земята – толкова многобройни и разнообразни във своята красота; а някои от тях... дълбоко внедрени в човешката душа.

„В 'Корените на небето' направих силен протест срещу масовото избиване на слоновете и ловците... Темата беше общо взето защитата на природната среда – тоест нашата свобода.“

– Ромен Гари