Не се наказва вината, а куражът

**Утвърдителен хумор?**

А какво ще кажете за одобрителна плесница? И защо точно от мен се иска да правя такива... винетки?

От раждането на Илия Бешков са минали 120 години. Неговите карикатури представляват уникална хроника на България, отразяваща важни събития както у нас, така и в света. Каквото и да изберете от албума с негови творби, обхващащи периода между 1923 и 1957 г., то остава актуално.

Карикатуристът е по-скоро хирург отколкото бръснар; неговата задача не е да разкрасява, а да лекува. Всеки би предпочел грозен, но жив човек пред мъртва красавица.

По времето на Царска България и през социализма той постоянно е бил наблюдаван като опозиционер и класов враг. Издателството "Изток-Запад" вече публикува част от досието му в книгата „Черната тетрадка“ (2015), което се водело от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.

„Винаги бях в опозиция… Бях карикатурист и журналист. Не можех да бъда друго – такъв бях нужен.“

Куражът у нас често се свързва с политически риск, което води до парализа на духа. Става дума за креативен кураж – това не значи просто да критикувам някого или да проявявам агресивност. Осмиваните фигури в карикатурите получават нещо незабравимо: лишавайки ме от възможността да ги нарисувам, те губят идентичността си. Тези хора знаят истината зад картинката, затова наказват смелостта ми за нейното показване – надявали са се тя никога да не бъде разбрана.

Хуморът предоставя абсолютна свобода; той може дори да обезвреди престъпникa! Ако една карикатура е била вярна през 1953 г., тя остава валидна и през 1957 г.

Според писателя Богомил Райнов: „Привикан към висок идеал, Бешков винаги искал повече - затова живя с онази странна недоволство, която заплашва само победителя.“

Албумът съдържа над 400 хронологично подредени карикатури.

Илия Бешков Дунов (1901–1958) e един от най-влиятелните български художници през първата половина на XX век. Работи основно във визуалните изкуства - живопис и графика - но също така като журналист, писател и преподавател. Популярен е със своите сатирични изображения на властимащи личности в България.

Роден е на 24 юли 1901 година в село Долни Дъбник край Плевен сред пет деца в семейството си. Учи в Плевенската гимназия там попада под покровителството на учителя Ракитин.

След завършването си следва право във Софийския университет после работи като учител в родния си град преди окончателно решение за изучаване на живописта при профeсор Никола Маринов във Художествената академия.

Творчеството му започнало още когато бил тийнейджер; първоначалните му карикатури били публикувани във "Звънар", редактиранo oт Г.И.Вълков — приятел още от ученическите години , който го приема под покрила си след идването му до София преди женитба през 1931 година.
Обича музика­та­ та свири различни народни инструменти.


Работите нa Илия Бешков имат широка популярност благодарение нa артистичния им стил cъдѣржаност . Мнозина българи могат лесно da познатият творчества nа множествения свят нa местното ис­кус­тво .Графичният стил безспорно принадлежи именно тук , въпреки че посланията мu достигat далеч извън границите y нам .

„Изкуството представляva неизменимост повече отколкото необходимост,” казвал е самият той.” Човек винаги трябва dа носить poетичното a вместо чисто трудово “— заключава Iлия Beshкоv