Записки под възглавката

Дори ако през периода Хейан (VIII – XII в.) бяха написани единствено „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това все пак щеше да бъде епоха на разцвет за японската литература.

„Записки под възглавката“ представлява своеобразна енциклопедия на времето си. Сей Шонагон сама споделя: "Писах за интересните аспекти от живота, за прекрасните хора, които съм срещала; в моите записки има много стихотворения; описвала съм дърветата, птиците и насекомите..." Трябва да признаем, че нищо не е убегнало от нейния внимателен поглед.

„Записки под възглавката“ (началото на XI век) поставя основите на уникален жанр в японската литература - “дзуйхицу”, което буквално означава „следвайки четката“. Това прекрасно произведение се състои от независими и разнообразни глави (японски: “дан”), свързани произволно по принципа „следвайки четката“. Независимо как ще наредим отделните части, цялостността на творбата няма да бъде нарушена, тъй като тя не зависи от строго определена композиционна структура.