Дракони на пролетната зора

Когато настъпи този момент, в който слънцето отразява своя блясък в локвите, съчетавайки го с угасващата светлина на нощта, аз поемам пътя си…
Въпреки че бурята не стихва, мислите ми се връщат към Стърм, Лорана и останалите…
Особено към Стърм, защото той има способността да разпознава слънцето дори през облаците и мъглата. Как бих могъл да ги оставя зад себе си?
Затова под сянката – не твоята сянка, а тази на здрача преди зазоряване, аз се впускам в бурята…

Дори разделени помежду си, героите продължават своята трудна борба срещу тъмните сили. Но смелостта им и бойният опит не са достатъчни за победа в решаваща битка. Защото небето над Крин отново е осеяно с дракони.