*Феродо

Извадих една история от предишната си книга „Влюбени разкази", защото остана незавършена - главният герой не понесе последствията, не изпълни съдбовното си действие с отровата, която сам подготви. В тази приказка бохеми споделят различни спомени в очарователната кръчма „Под липите". Колкото повече ракия се налива, толкова по-богати стават детайлите; всеки нов разказ добавя блясък на предходния. Как можем да знаем, че доносник е предал всичко, включително и онези чудеса, които само въображението може да сътвори?
Ние – жертвите на ситуацията – му даваме наказание чрез тази книга. Надявам се и тези доносници, които по известни или неизвестни пътища проникват в живота ни, да получат заслуженото възмездие. Те така просто присъстват в душите ни и пишат своите смъртоносни репортажи.
Димитър Шумналиев