Всекидневното нищо

„Тя идва от остров, който мечтаеше да създаде рай...“
С тези думи започва и завършва романът „Всекидневното нищо“ (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес представя съвременна Куба по начин, провокирал Фидел Кастро да нарече авторката един от най-значимите “врагове на революцията”, редом с Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Историята следва главната героиня Йокандра, която търси избавление от абсурда около себе си чрез писане и секс. Разказвачката, родена през същата година като Валдес, предизвиква впечатление за автобиографичност, подкрепено от признанието на самата писателка, че „Всекидневното нищо” е нейният „роман-катарзис”.

Без излишен патос Валдес прониква дълбоко в усещането за "нищото", празнотата и безсмислието на ежедневието й на острова. Иронията се оказва единственият начин да се справиш с такава беднотия. Геройнята не е революционерка; тя просто се опитва да избяга от околния ужас. В процеса на сюжета еротичното желание преминава в акт на писане, а самоопределението ѝ като писател става страст.

Валдес проследява различните връзки на Йокандра с алегорични фигури като измамника Предателя, режисьора Нихилист, естета Рис и близкия ѝ приятел Червея (обидно име за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба ярко личи в сложния й сексуален живот: тя редува нощи с Нихилиста (който истински я привлича) със срещи с Предателя (нейния бивш съпруг), когото желае да унижи. Изправена пред този мрачeн избор, у нея възникват сатирична природа и амбиция да утвърди своя глас като писател. Романът приключава със същия въпрос какъвто поставя в началото – дали тя формира думите или те оформят нейната идентичност.