Фи

Владислав Христов притежава изключителен талант да открива нови перспективи към обичайното и ежедневното, същевременно разкривайки пътища към дълбокото космично съществуване на човека. Неговата уникална способност е в това да поставя индивида в рамките на материалния свят, а след това да го извежда от него чрез своите стихотворения – кратко, силно и с деликатен подход. Простотата и чистотата на неговите творби, тяхната естественост и внезапни прозрения правят поезията му една от най-забележителните сред множеството гласове на съвременната литература.

Според Силвия Чолева, Владислав не пропуска да зададе "новинарски" контекст за миговете на осъзнаване и безнадеждността им. Именно затова присъства тънкият трагизъм в стихотворенията му – те са компактни по размер, но предлагат огромно пространство за интерпретация. В тях се усеща спокойствие, което може да бъде плашещо; майсторски оформена пустота и фотографска игра с погледа, който преминава в слово.

Марин Бодаков отбелязва концепцията за златното сечение - ирационално число 1.618… То е символично както самата поезия, която сякаш забравя законите на физиката. Тази летяща поезия носи ефирност в движението си – едва забележимо и видимо. Вместо минимализъм можем да говорим за детайлизъм: всяка малка частичка е значима и важна сама по себе си. Това е изкуство посветено на дребните важни моменти.

Митко Новков