От другата страна на вятъра

Рада Александрова е родена през 1943 година в Свиленград. Тя завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният й опит включва работа като учителка, библиотекарка и журналистка в Националното радио, както и във вестник „Студентска трибуна“. Дълги години е била редактор на списание „Пламък“, директор на Издателска къща „Иван Вазов“ и чиновник в държавната администрация.

Александрова има множество стихосбирки, сред които са: „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Коприва“ (1977), „За близкия човек“ (1980), до последните й творби –„Луната, вятърът и любовта“ (2010) и „Къщата на Мери“ (2012). Освен поезия, тя публикува детска проза с книгата си "За Айя и други разкази" (1980) и романите "Всяка вечер е петък" (2001) и "Другия" (2010).

Сред драматургичните й произведения са пиесите: “Полегати дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988) , “Всичко се сбъдва” (1999), “Леон” (2000) и посветената на Радой Ралин - “Отсрещният бряг на щастието” (2006). Тя също така превежда руски поети. Нейни стихотворения са били преведени на редица чужди езици като английски, руски, словашки, турски, немски, испански, украински румънски финландски.

* * *

АКО МИ КАЖЕТЕ,
че измислям
този свят,
какво от това.
Все пак успявам
да живея.

* * *
ЗАРАДИ

Заради самото съществуване.
Заради топлината около нас.
Заради твоята ръка.
За цветята напиращи,
вкуса на плода.
Заради твоите ръце.
За нашето учестено дишане.
Заради живота ни.
Вот мъглив планинари път
завиващ надолу със серпентини,
облаци навред;
изгряващият ветерец...
Точно заради теб!
На мекотата при отпадане,
неговото плавно протичане... кожата ти!
Може би желая да продължи
или не вярвам?
Може би те няма вече...
или просто искриците остават:
легло подготвено,
слънчево пространство извън дома,... очи уморени
от скитането…
Но все пак –
заради самия живот.

2005

* * *
КАКВО СЕ ИСКА

Посветено на Веселина Василева

Необходимо е спокойствие.
Дъжд да пада от небето.
Да си бил край морето…
Вълната да ти вземе
кърпата… Да предизвика буря
и ями след себе си.
Гларусите да крещят високо...
Скоро кораб потъва -
или може би ти?
Трябва червено цвете
и черна котка с бяло носле;
съдче - там където пие вода…
Нужна е тишина у дома ...
Телефонни разговори с приятели .
Чаша вечеря. Смях…
далечен любим човек ...
детенце – далечно но близко ...
книга …
Следобеден уют…

2011