Избрани съчинения Т.1: Скици из Рила, В дебрите на Рила, Вуцидей, Последните мацакурци

Асен Христофоров е важен автор с уникална съдба, който често остава подценяван от литературните критици. Неговите произведения обикновено са разположени в сравнително ограничено пространство, където редовно се появяват едни и същи персонажи, а някои събития могат да бъдат намерени в различни творби. Повествователят изглежда постоянен през по-голямата част от текстовете му, което води до усещане за тематична свързаност и затворен свят. Въпреки на пръв поглед простотата на историите му, те съдържат интересни паралели с чуждестранни произведения и новаторски идеи в българската литература, които носят характерните черти на значимото изкуство. Вероятно той е първият български писател, успял дискретно да включи темата за репресиите върху себе си в мемоарните си текстове, публикувани по време на реалния социализъм. Христофоров притежава чувствителност към неканоничното и неофициалното както в историята, така и във фолклора. Цялото му творчество носи вътрешно напрежение и поставя основите на нова линия в българската литература, която по-късно ще бъде развита от Ивайло Петров и донякъде от Радичков, а след това продължена от последващите поколения автори.