Сърцето ми като граната

Силната поезия може да бъде разделена на два основни типа - нежна и мръсна. Освен тях, съществува и трети тип, който е непознат у нас – това е радостната поезия. Тя не наподобява традиционната българска лирика, която често се фокусира върху една жена, която или не идва изобщо, или постоянно си отива под ревящите вълни на Черно море.

Радостната поезия представлява участие и щастие. Приятелите на Карбовски са измислили термина "съприщастие". Споделеното щастие е автентична форма на поезията за радост; тя прилича на успешно извършено престъпление. Това е новаторският Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която пристига при теб и остава завинаги – поне колкото продължава един живот или едно лято.

В творбата "Сърцето ми като граната" той демонстрира, че истинското писане не произтича от самотното и позерско творчество. То не прилича на писането с меланхоличен тон; напротив – то идва от преживяванията ни заедно и удоволствието от тях. Истинската литература възниква в моментите на Случката и радостта от случването ѝ.

А какво представлява Случката? Както вероятно няма да предположите - винаги става дума за жена. Или дете. Или море. Или истина – къдрава като индрише (кудря).