Черните пътища на Европа

В настоящите дни българите изпитват известна безнадеждност. Столкновението им с цивилизацията на континента не вдъхва оптимизъм. Тези периоди трябваше да бъдат време за напредък и възраждане, но вместо това се оказаха разочароващи. Българите са изолирани на световната сцена, с множество амбиции, но малка видимост сред другите народи. Организацията на ежедневието им е трудна и дори вече не си представят голямата държава, която според легендите някога са притежавали. Те страдат в мълчание, а никой от околната действителност не ги забелязва – като дете на балканска сватба. В момента те търсят ново място; спряха да създават потомство и се интегрират в други общества, където намират по-добра среда за живот. Сега "България не заслужава техните деца". Това е само началото на един пореден цикъл от събития - предвестник на значителен конфликт, който помним от близкото минало. Изразът „Черните пътища на Европа" описва бързи записки, в които един българин наблюдава отраженията си в огледалата на европейските държави. Българинът представлява Мартин Карбовски, а Европейският контекст е сцената за сблъсък, който изглежда неизменен.