Дивата природа

Белослава Димитрова в новата си книга „Дивата природа“ пише по начин, който е безкомпромисен и дори зловещ, с почти пълно отсъствие на човешки елементи. Тя представя света като място, което съществува единствено за да се възпроизвежда; началото на живота носи край на чудесата, а опитите за свързаност са обречени на провал. Човекът неизбежно ще претърпи поражение – "няма защита/ няма такава". Въпреки това оцеляването изисква усилия: сърцата продължават да бият, кръвта и слузта текат, водата пречиства всичко около нас, слънцето изпарява влагата. Има нещо хищническо в любовта - погледите ни търсят нещо отвъд земята, където може би историята ще се повтори.

Спомнете си филма „Ел Дорадо“ на Карлос Саура – едно безкрайно пътуване с неопределена цел сред ръждясали оръжия и гниеща джунгла. Това приключение из „Дивата природа“ е опасно и предизвикателно за Белослава; затова ѝ пожелавам смелост! Светът все още предстои да бъде открит.

Силвия Чолева