Начало и край

Поезията на Белослава Димитрова е откровена и удря директно в целта. Нейните думи причиняват болка, както на другите, така и на самата нея. Без излишни пунктуации или маскировки - "тъжни бесни зли". Отразява реалността около нас и вътре в нас. Тя се намира между творците Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Това е първата й книга, която не изпитва страх от собственото си съществуване или от нищо друго. Съчетание от очарование с грубост и заразителна жизненост. Един безкомпромисен старт - действа като стимулант, подобно на скок в бездната на Вселената; поставя пред нас въпроса: "А сега да видим дали ще продължа да живея". Интересно е как голямата празна уста на литературата ще приеме това произведение./Силвия Чолева/