Прекарване на времето

На един приятел

Не съм сигурен дали след смъртта или преди нея, но започвам да се съмнявам в почти всичко.

Това сравнение на човека с тръстика, което есеиствата често повтарят помежду си - не е истина. В него има нещо привидно еднообразно; красивите му движения и точността звуци така, сякаш нямат място тук. Опасно е човек да се отдаде на спокойствието и видимите жестове, подобно на тръстиката, която винаги остава бездомна, но под закрилата на небето. Предателството идва от хармонията и настроението в светли тонове – те не носеха нищо освен слабост и забвение. Тревожността и прашасалото непредвидимо усещане за страх от неизвестното са все аспекти от живота ни, без които трудно можем. Но евтината метафора не трябва да ни спира; виж как движението на тръстиката притежава спокойствие чрез докосването – колко красиво изглежда това през любовната нощ! Утре ще завали дъжд и ще разпръсне както мислите, така и растенията – защото именно така е нужно.

Виктория Лекова се ражда през 1986 година, но умира многократно след това. Получава наградите "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други малозначителни отличия; с паричките купува книги и храна. Не успява да спечели Гонкур или Хердер и никога повече не заминава никъде.
Напротив, тя се връща от Нанси във Франция след завършване на "Академията на Отчаянието" и открива Павилиона на Смущението в централната част на душата си. Завършването на романа й "Умората на отшелника" е изключително трудно заради неговото съдържание; въпреки това ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете". Изважда единствената си стихосбирка "Вариации на нулата", издадена от Фабер, погребвайки я в кашон над гардероба в спалнята си. Всички четиристотин копия биват добре приети. Не умееше да завзема нови приятелства; през целия си живот развиваше дистанция между себе си и другите хора. След смъртта й няма кой да произнесе слово за нейния живот.