Дневници на учредителното събрание от 1879г.

Съществува ли български опит в парламентарната демокрация? Краткият и категоричен отговор е: да, такъв опит има. А ние, съвременните българи, познаваме ли го? И тук отговорът е ясен: не. Причината за това е липсата на автентични документи, които да свидетелстват за този опит след 1879 година. Затова предлагам на българската аудитория тази книга, която се фокусира върху първия български Парламент и съдържа оригиналните протоколи от заседанията му с кратък коментар.

Този първи парламент е известен като Учредително събрание и представлява значимо събитие в процеса на изграждане на модерна България. От 10 февруари до 16 април 1879 г. във Велико Търново се събират видните личности (нотабили), наречени така от Великите сили. Те имат задачата да приемат основния документ на новосъздадената държава - Конституцията, което е задължение по международното споразумение – Берлинския договор – определящо основанието на Българското княжество. Великите сили одобряват формирането на нова балканска държава, която трябва да избере между европейските принципи и източните традиции.

За правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Русия било интересно дали българите ще успеят с поставената задача. Предизвикателството било огромно; след дълго време под чуждо управление възстановяването на средновековния идеал в момент когато се оформяли национални държави в Европа бил равносилен на обществен подвиг.

Постигнатото тогава носи гордост за нас днес. През 1879 г., именно във Велико Търново, българските политици направили избор за модерна България спрямо европейските стандарти - те вписали структурата й в рамките на принципа за върховенството на закона. Това стъпка напред към гражданското общество и парламентарната демокрация доказва нуждата от изучаване както самото събитие, така и неговото значение като важна научна тема в историята ни.