Деагентивността в българския език и нейното изразяване (в съпоставка със сръбския език)

В контекста на събитие, основният участник винаги определя перспективата, от която то се възприема. Как можем да представим това събитие от различна гледна точка? Отговорът на този въпрос предлага концепцията за деагентивност. В изследването са обединени в едно цяло разнообразни езикови структури, които попадат под категорията на деагентивните средства – включително пасивни конструкции, безличен пасив и неопределени формулировки с логически субект. Тези явления често остават недооценени или неясно анализирани в научната литература. Категорията "деагентивност", разглеждана като прагматико-семантична, получава теоретично обоснование в предложеното изследване, което е подкрепено от богат корпус на български и сръбски текстове. Анализът е извършен с акцент върху когнитивния подход към езикознанието и използва методи от областите прагматика, текстова лингвистика и стилистика.