Дао на водата

„Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“ Тази фраза от Джунюн, известна като „Учението за неизменната среда“, предполага, че концепцията за Дао няма аналог в западното разбиране на Бога или дори в идеята за божествен или естествен закон, който може да бъде спазван или пренебрегван. Това твърдение предизвиква трудности при приемането му, тъй като и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни относно факта, че действията извършвани под принуда (или задължение) не съответстват на Дао. Парадоксът ще намери своето разрешение след векове в диалог между чан учителите Нанцюан и Джаоджоу, включен в Умънгуан:

Джаоджоу попитал:

– Какво представлява Дао?

Наставникът [Нанцюан] отвърнал:

– Твоето ежедневно съзнание е Дао.

– Можеш ли да бъдеш в хармония с него?

– Ако се стремиш към тази хармония, неминуемо ще се отклониш.

– Но как тогава ще опознаеш Дао ако не го преследваш?

– Отговорил наставникът – Дао не е нито познаваемо, нито непознаваемо. Познанието води до измамно разбиране; незнанието пък е просто слепота. Когато истински разбереш Дао без никакви колебания то напомня на чистото небесно пространство. Кое всъщност е "правилното" и кое "погрешното"?