Тайните записки на Александър Сергеевич Пушкин

Критиците изразяват мнение, че тази книга е сред най-скандалните за съвременността. Известно е, че Пушкин е водил дневниците си до 1835 година, но според упорити слухове той продължил да пише и през 1836-та, а дори и в началото на 1837-ма – до момента на смъртта си от изстрела на Дантес. Мнозина вярват, че "издателят" М. Армалински се възползва от този факт с цел да представи своя опит за мистификация, което предизвикало много спорове както в Русия, така и извън нея и довело до множество негативни реакции към него.

Николай Томашевски, един от уважаваните изследователи на творчеството на Пушкин, описва книгата като "своеобразен клиничен документ", който свидетелства за психичното разстройство и еротичната параноя у автора. От друга страна Юрий Линник, поет и доктор по философия, заявява, че "Записките" представляват важен културен феномен и независимо дали ни харесва или не, трябва да го приемем и да признаем правото на художника да ни шокира.