450 съботи: В студиото на "Ах, тези муцуни"

В тази книга са представени разкази, свързани с времето и извън ефира на телевизионното предаване „Ах, тези муцуни“, обхващащо десетгодишен период. Тук ще откриете моменти от 1992 до 2002 година, истории за известни българи и фрагменти от моя опит като водеща и журналистка. Изборът на спомените е основан на моята памет. Ако в някои случаи тя ме е подвела относно интересни събития или личности, моля засегнатите да не се дразнят. Обичам всички свои предавания и всеки един от почти 450-те ми гости, но способността ми да си припомням детайли не е перфектна. През тези десет години нямаше усещане за исторически значимост и затова не записвах дневник, който би могъл да послужи за помощ по-късно. Срещнах много забележителни хора както от България, така и отвъд границите й в студиото – спомените ми вероятно ще стигнат за още множество книги напред във времето. Благодаря на всички гости, които приеха поканата ми; на колегите си; на семейството си и най-вече на зрителите ни, които помнят нашето присъствие дори когато вече липсваме от екраните им. Наскоро попаднах на една мисъл от Андре Жид - той казва: „Историята трябва да бъде разказвана от разгневен човек“. Ако тази книга представлява моята история, то в някои спомени гневът действително играе важна роля – подобно на живота сам по себе си с неговата любов и омраза, приятели и предатели.