Зверове в звънарната ми

На двайсетгодишна възраст Джералд Даръл започва работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”. Казват, че е рядкост дете с мечта да стане машинист на влак да успее в това. Но за мен късметът бе голям, защото още на две години реших категорично, че искам да се занимавам само с изучаването на животни – нищо друго не ме интересуваше.

Сравнявайки собствените си наблюдения с тези на Плиний Стари от неговата „Естествена история”, през една година Даръл достига до заключения, които ще определят бъдещия му път:

Ясно ми стана по време на престоя ми в „Уипснейд”, че теорията за това как животните са по-добре в просторни клетки или кошари е напълно погрешна. Често чувах доброжелателни, но необразовани любители на животните да казват: "Зоологическите градини са чудесни, стига да бъдат като 'Уипснейд'". За съжаление такова мислене все още преобладава сред хора без задълбочени познания, които представят Майката природа като щедра стара дама вместо истинския й образ – жестоко и ненаситно чудовище.

Трудно е да спориш с хора живеещи в своя илюзия и убедени, че животното в зоопарка страда толкова колкото затворник във „Дартмор”, докато всъщност дивите животни обитават труден свят. Безсмислено е да им обясняваш колко усилия полагат те ежедневно за храна или как постоянно трябва да се крият от враговете си; много видове имат висока смъртност при малките си под 6 месеца. В крайна сметка обърканите любители все пак признават аргументите ти - но след това изказват мнението си: "Но поне те са свободни." Тогава трябва отново да им разясниш, че всяко животно има строго определена територия със свои ресурси – храна, вода и размножаване. Ако осигуриш успешно всички три фактора дори върху ограничено пространство, то ще остане там охотно. Хората обаче проявяват силен интерес към концепцията за свобода особено когато става въпрос за животните.