Ежегоден каталог на BG карикатурата

**ЗА КАРИКАТУРАТА**

Не съм специалист в изкуствата, но след дългогодишна работа в хумористични издания и любовта си към карикатурата, решавам да споделя няколко размисли относно нея. Забелязах, че през годините наред с класическите стилове на карикатурната рисунка се е появил нов тип карикатура, който значително се различава от предшествениците си.

Какви са основните разлики? При традиционния жанр - както подсказват имената му (caricatura, charge) - характерен метод е преувеличаването на определени черти на лицата или ситуации. Обаче новият вид карикатура функционира по различен начин: вместо да акцентира върху отделни аспекти от реалността чрез хипертрофия, той играе със шокиращото възприятие у зрителя за нелогични или абсурдни идеи, родили се в главата на художника. Тук отсъства острото предаване на характери и мимики...

В резултат на това докато класическите карикатури обикновено предизвикват смях – с малки изключения за най-остроумните – при новия тип произведения парадоксалното изображение не поражда този очевиден ефект; вместо това провокира особена реакция у зрителя — трудна за описание и вероятно позната само на психолозите. Тази реакция може да напомня хумора... Освен това при традиционните карикатури усещаме как смехът буквално преминава от ръката на художника до листа хартията, така че зрителят трудно би могъл да опише чувството си (като онзи човек от анекдота, който разказвал как пее Карузо); а новият вид често може успешно да бъде разказан другиму именно защото има литературна основа.

Тук уточнявам "когато е в чист вид", тъй като рядко срещаните рисунки от двата типа — можем да ги наречем Домие и Стайнбърг — всъщност често са смесица помежду им. Разделението между тях е доста размито; разграничението ми досега представя повече схематично разделение между два принципа или подходи, които присъстват в различна степен у творците: най-често те са комбинирани.

Но откъде произхожда този нов вид карикатура? Може би корените му могат да бъдат намерени сред бароковите манеристи в миналото; все пак мисля, че той представлява съвременно явление свързано с процеси във всички области на изкуството през последния век—част от общото движение модернизъм навсякъде по света днес. Аз самият принадлежа към поколение отпадащо с времето и естествено предпочитам "стария добър метод", както казва Шекспир; но не желая никой от артистите тук включени да се почувства засегнат.

Следователно посочването ми по-горе не означава че новият стил няма нужда от талант и креативност – напротив! Не мога също така да скрия факта че много „абсурдни“ карикатури ме привлекat—все пак живеем във време което влияе върху нас. А традиционните графики сами по себе си варират според тематика и адресати... Между тях стоят битови сатирични изображения , известни със способността им “да променят нравите”, но аз лично ценя повече обществената сатира която бори идеали (приближени до моите разбирания!), стремейки се към един свят устроен по-човечно като нанася удари там където старият ред страда най-много.

Наскоро попаднах на прекрасна фраза у един модерен поет: „Ако истинският домобесец не трябва обсъждам въжета… то за какво тогава?” Според мен тези думи важaт с пълна сила за сферата на карикатурата.
Валери Петров