Бродягите на дхарма

"...Кои са всичките тези необичайни призраци, които споделят с мен абсурдната малка авантюра, наречена "живот"? И каква е моята роля в това? Ние не сме тук, за да нанасяме вреда на другите или да причиняваме насилие. Вместо това сме се посветили на молитви за всички живи същества и когато станем достатъчно силни, ще можем да постигнем нашите цели като древните светци. Може би един ден светът ще се пробуди и разцъфти като прекрасно цвете Дхарма."
Джак Керуак, "Бродягите на дхарма"

"На износената, ръждясаща желязна релса до мен седна Джак Керуак - мой приятел. Мислите ни бяха идентични – тъмнооки и мрачни размисли за душата сред чепатите корени на машини и дървета. Водите на реката блестяха от машинно масло под червеното небе; слънцето залезе зад последния връх във Фриско. Наоколо нямаше отшелници – само двамата с Джак, махмурлии с влажни очи; стари скитници по брега – уморени и потайни."
Алън Гинсбърг, "Слънчогледова сутра"

"Джак Керуак беше написал: 'Нека крещим стиховете си по улиците... Нека предсказваме земетръси!', но сега просто каза: 'Всичко важно приключи вчера' и остана някъде по пътя в края на 50-те години на XX век. Тялото му напусна този свят десет години по-късно през октомври 1969 г., а ние се събрахме около гроба му да го почетем със смях и спомени. Алън Гинзбърг вече бе публикувал своята известна поема Вой и нарече Керуак 'великият пазител на спомените', докато друг отбеляза, че той е Омир за бийт поколението. Не знам защо така мислят; Джак Керуак не беше слепец."
Цветан Милев "Мескалинова сутра"