Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света

От автора

След единадесет години работа по темата за цвета в Библията, когато отново преглеждам изследването си, осъзнавам, че текстът притежава уникален аспект - той не е резултат на моето индивидуално усилие с Библията в уединение, а е плод на рядък обществен интерес и споделени преживявания. В известен смисъл това не е само мое проучване; то зависи от толкова много фактори, че съм длъжен да благодаря на Съдбата или Бога.

Всичко започна с любопитството на студентите от Нов български университет, които ме вдъхновиха да извлека различни факти от иврит – както интересни за тях, така и за мен. Осъзнах значението на думите на мъдреца Хилел: "Много дължа на своите учители. Още повече дължа на своите колеги. Но най-много дължа на учениците си." Затова отправям благодарности към Теодора, Ирена, Зорница и останалите участници в курсовете като "Цветът в материалната и духовната култура", "Цветът в Стария Завет" и др. Към тази група се присъединява и доктор Ивайло Костов – ръководителят на програмата "Сравнително религиознание". Интересно е как тези курсове намериха място в учебните планове на НБУ.

Замислям се как точно да опиша отношенията ми с ценните арабисти-полиглоти Александър Веселинов и Велин Белев: професионализъм? Уважение? Всеки термин описва частично реалността. Може би най-точното определение би било подарък.

Мони Алмалех е специалист по езикознание със сфери включващи българистика, хебраистика и семиотика свързана с цветовете. Той има множество научни публикации относно българската граматика, сравнителното езикознание и семиотика във фолклора. Използва еднакво успешно сложна научна терминология както и увлекателен литературен стил. През последното десетилетие основният му фокус са текстовете от Библията.

Настоящото произведение представлява разказ предназначен специално за българските читатели относно трансформацията при превода на сакралния текст от хебрейския оригинал към българския език (както и други индоевропейски). Въпреки използването на теоретичните инструменти от съвременното езикознание авторът успява да предаде впечатление не просто като лингвистична работа, а като прозрение навлизане във вътрешния логос който Библията поражда у нас.

Сред по-известните му книги са: „Balkan Folk Colour Language“, Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 1996; „Цветовете в балканския фолклор“ , 1997; „Цвят и слово“, 2001; “Българско-ивритски разговорник”, 2002; “Ивритско-български речник”, 2004 г.