Няколко реда. Стихове и рисунки от литературната дупка

В българския исторически, социален и политически речник неравностите символизират и служат за сравнение на ситуации, които винаги изискват преодоляване на определени препятствия. А какво можем да кажем за дупките? Те представляват специфичен тип неравности, свързани с пропадания.

Уважаеми читателю, напълно разбирам твоето подозрение относно загадъчността на заглавието на тази книга. В световната литература съществуват произведения от подземията или мъртвите домове, както и философски размисли от предизподнята и отвъдното. Нашата собствена литературна традиция най-накрая е достигнала до световните несгоди - имаме стихотворения от литературната дупка. Обикновено в такава дупка се засажда дърво или врагове потъват по време на чужди нашествия (както например битката при Адрианополис, където цар Калоян единствено успява да победи кръстоносците). За тези, които обичат да се задълбочават в нашето тоталитарно минало, ще спомена автора като съвременник на известните "ломски ямки" - процесът по засаждане на растения в специално оформени малки дупки с предварително добавен тор. Растежът им трябваше бързо да трансформира незрялото общество в зряло...

Без капка ирония мога да кажа, че корените на Тодор Шопов произлизат не от случайно копана ямка, а от древни български земи; благодарение на присъединяването ни към Европейския съюз те могат отново да бъдат населявани: Тулча и други подобни места...

Поетичното явление Тодор Шопов черпи вдъхновение от академичната традиция в най-стария университет у нас, където той преподава вече над 30 години. Заради това неговите стихове няма скоро да избледнеят нито са временно явление. Един важен аспект за тяхното органично възприемане са рисунките – също произведения от литературната дупка – дело на талантливия Борис Драголов.

А авторът на тези начални думи може само да намери утеха във факта, че литературната дупка всъщност се позовава именно на неговия скромен кабинет в подземието на Ректората Софийски университет; там повече от половин век беше разположена Университетската печатница – надеждата е тя завинаги ще остане жива.
София, 11 декември 2006 г.
Димитър Томов