Да мислим възпитанието

Възпитанието представлява систематичната социализация на новото поколение. Можем да твърдим, че в сърцата ни живеят две различни идентичности, които макар и отделими само в теоретичен аспект, остават уникални. Едната от тях е резултат от личните психически преживявания и събития – това е нашето индивидуално аз. Другата обаче включва набор от идеи, чувства и навици, които не са свързани с нас самите, а с групите или общностите, към които принадлежим; например религиозните убеждения, моралните норми и практики, традициите на нацията или професионалната сфера, както и колективното мнение по различни въпроси. Тази комбинация формира нашето социално аз. Основният стремеж на възпитанието е да развие именно това социално измерение у всеки индивид.
Емил Дюркем