Българското образование между съветизацията и традицията 1948-1959

Целта на настоящата книга е да проследи развитието на образователната система в България през различните етапи, като идентифицира както общите черти, така и отличията между тях. Тя се стреми да анализира положителните и отрицателни аспекти на настъпилите промени, опитвайки се да разграничат позитивното влияние от съветския опит от негативите, свързани с идеологизацията на целия учебен процес.

В книгата не е включено висшето образование поради неговата специфика; то има много по-значима връзка с науката отколкото със средното училище. Властите обръщат особено внимание на това ниво на образование и му поставят специфични задачи. Затова авторката счита, че то заслужава отделно изследване.

Конкретните цели пред тази книга са следните:
Първо, тя ще проучи развитието на образованието и политиката в сферата през периода 1948-1959 г., акцентиране върху органите за нейното реализиране, институциите и механизмите за вземане на управленски решения.
На второ място, ще бъдат посочени конкретните изменения в българското училище - как традиционализмът и иновацията си взаимодействат и какви резултати произлизат от това.
Трето, книгата ще разкрие основополагающите принципи на новата доминираща идеология в образованието – техния принос към изграждане ценностна система у учениците и степента до която те успешно я възприемат.

Авторката планира да разгледа влиянието на променящото се общество върху хората ангажирани с образованието - учители, инспектори и всички служители в сектора. Ще бъде оценявано доколко те успяват да адаптират својата работа спрямо нововведените условия и изисквания.

Накрая книгата цели също така да представи обща картина относно състоянието на глобалното образование чрез сравнение между различни образователни системи και определяне местоположението на България в регионален контекст или дори световен мащаб.