Самодивски очи

През средата на четиридесетте години на XIV век Царство България достига върха на своята мощ. Властта на българския цар и самодържец обхваща територии от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг, а също така се простира от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – общо над 150 000 квадратни километра. Стопанството, икономиката, търговията и културата в страната преживяват безпрецедентен разцвет.

По това време цар Йоан Александър е един от най-влиятелните монарси в цяла Европа. Семейството му е многобройно и изглежда, че властта на българските владетели с благородния произход от Асеневци, Тертеровци и Шишмановци е предначертана да продължи през вековете. Никой дори не подозира за близкия край – смъртта и конниците Апокалипсиса приближават с остри саби, готови да унищожат всичко българско и християнско; мракът ще покрие народа ни под черното си було.

Тази история разказва петият исторически роман на Младенов, който отдава почит към паметта на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен – герои загинали в неравностойни битки срещу османците в защита на България.