Кръвта на Рим

Историческият роман „Кръвта на Рим“ увлекателно, вдъхновяващо и исторически достоверно описва нападението на готите в римските области Мизия и Тракия през средата на III век. В него се разглеждат обсадата и падането на Филипопол през 250 г., поражението на римската армия и гибелта на император Траян Деций по време на битката при Абритус в 251 г. Тези значими събития разтърсват основите на римската държава, потапяйки империята в десетилетна кървава гражданска война. Нападенията от северните варвари - готите и техните съюзници, нанасят сериозен удар върху човешката цивилизация, заплашвайки да я върнат назад във времето към примитивността.

В бурните години между 247-251 г., когато смъртта и разрушението обгръщат всичко живо, главните персонажи - Агрипа Антонин с тракийски произход, Аргайт - готският вожд от царския род Балтите и дъщерята на сенатора Юлия - не само че борят за оцеляване, но също така искат да запазят своята човечност и надежда за щастие.

„Грабежи, убийства и насилия опустошаваха града три дни наред; огънят не угасваше цяла нощ. Когато всичко приключи, процъфтявалият преди стохиляден град се превърна в купчини овъглени останки. Стотици хиляди души загубиха живота си; телата им тлееха из улиците и храмовете - места някога изпълнени с живот. Звукът от мъртвото население беше заменен от зловещото крякане на гарвани и лешоядии - новите владетели над руините след този погром. Вместо ухание от пролетни цветя ветерецът носеше непоносимата миризма на горяща плът. На север бяха повлечени вериги роби със каруци натоварени с плячка; звукът от камшиците ехтеше по пътищата сред жалките стенания умиращи роби, които скърбяхa за своето бедствено положение. Страданията им бяха толкова жестоки, че живите завиждаха даже за съдбата на мъртвите…“