Хората на платформа номер 5

„Хората на платформа номер 5“ от Клеър Пули е роман, който разглежда влаковете като метафора за живота.

Никой не може да бъде оценен само по външността си и любезността му. Всичко изглежда различно на повърхността. С времето героите от платформа пет ще разкрият своите истински лица, а читателят също ще се срещне с собствената си истина.

Тази книга наподобява сцена с завеси, които бавно или внезапно се вдигат, предизвиквайки смях и понякога тъга. Това е история за надеждата – онази надежда, която може да изчезне, ако останем мълчаливи.

Правилата на Йона относно пътуването с обществен транспорт включват:

1. Трябва да имаш цел при пътуването;
2. Никога не разговаряй с непознати във влака;
3. Избягвай гореща храна заради миризмата й;
4. Не отдавай мястото си освен на: (а) бременна жена; (б) възрастен или немощен човек; (в) ако Йона ти каже да станеш;
5. Винаги бъди подготвен за всякакви ситуации.

Романът „Хората на платформа пет“ обединява седем истории в един вагон (номер 3), свързан със станцията „Уотърлу“ в Лондон.

В съдбоносния ден „Денят на Гроздето“, четирима мълчаливи пътници са принудени да заговорят помежду си след инцидент с грозде у един от тях – нарушавайки първото правило на Йона.

Както спиците около осева линия - така човешките съдби започват взаимното си въртене около Йона, особено в началото почти насила.

Историята първо показва стереотипите чрез погледа на всеки герой към другите и впоследствие ги разбива напълно. Какво всъщност знаем за някого само по външния му вид или начина му на говорене? Как можем да го опознаем без задълбочаване в неговия живот?

Седем души - между четиринадесет и шестдесет и пет години - носещи ежедневни проблеми подобни на нашите: семейство, работа и рутинни трудности, застават пред читателя като огледало отражение.

Историите им биха могли лесно да станат отделни книги; но след онова преломно проговаряне между непознатите настъпва свързване – нишката е хвърлена и медийната звезда Йона започва внимателно да плете сложна мрежа от болките на околните хора. Често именно спасителят най-много има нужда от помощ; а тези , които изглеждат имунизирани срещу страдание често крият раните си зад защитната броня."