Богомилски легенди

„Богомилски легенди“ е публикувана за първи път през 1912 година под името Аноним и бързо придобива популярност в литературните среди.

Николай Райнов (1889-1954) представлява изключителен многопрофилен талант, оставил следа в българската история и култура на XX век. Той е признат писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор, специалист по изкуствознание и културология, както и литературовед. Освен това активно популяризира изкуството като философ, стилист и преводач.

Райнов учи в Духовната семинария в София и след това изучава философия в Софийския университет. Предприема духовно пътуване към археологически забележителности в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в столицата. Бил е главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека там пише своите първи научни трудове по изкуствознание. В Париж се свързва с европейските културни течения. По-късно става хабилитиран професор във Факултета по изобразително изкуство при Софийската художествена академия. Работи дълги години като академик в Института по изкуствознание към Българска академия на науките (БАН). Също така е дописен член на Българския археологически институт и един от основателите а също така пръв директор на Института за литература при БАН.