Всички, способни да си поемат дъх

Романът представя множество персонажи - както хора, така и животни, но единствено главната тема е емпатията.

Земята преживява глобална катастрофа, известна като асон. Светът и съществуването рязко се изменят по трагичен начин. Въпреки различията в последствията от бедствието, основният резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми и влечуги - започват да говорят с човешки гласове. Те не са станали нито по-мъдри, нито по-добри; просто вече могат да комуникират на общ език с хората. Слушат и разбират помежду си.

Вследствие на катастрофата никой не може да предостави хуманитарна помощ на Израел, тъй като проблемите засягат цялото земно кълбо. Градската инфраструктура е напълно унищожена и както хората, така и животните са принудени да се преместват в бежански лагери. Армията става единствената организираща сила и трябва да спасява както хората, така и животните. Сезоните изчезват; всички страдат от постоянна опасна жега, хронично главоболие и кожни обриви. Всекидневно те приемат предписани дози рокасет - медицинско средство превърнало се в нова валута за оцеляване. Хората изпитват дълбок екзистенциален срам относно собствените си мисли и действия.

Тази история съдържа многобройни герои - включително хора и животни -, но централната фигура остава емпатията.

След като животните започнат да говорят човешкия език, ни предстои избор: оставаме ли свързани с тях или ги изключваме от нашето пространство на съчувствие в опити да запазим себе си? Главният принцип на новото общество става дъхът - не речевият акт сам по себе си; ако можеш да вдъхнеш въздух значи принадлежиш към нас.

Според мен действието в този роман може реалистично да бъде само в Израел - страната която обичам безмерно много and за която страхувам силно подобно на мнозина израилтяни. Живеем във време когато катастрофалното очакване е част от ежедневието; въпреки това Израел ежедневно избира живота - цената често включва трудни решения които предизвикват у мен чувство на отчаяние.
Няма как утре котките внезапно да заговорят човекоподобния говор , но сме подготвени за момента когато ракета може незабавнода падне върху улицата или покрива ни . Непоколебимият стремеж на израилтяните към нормален живот при такива условия ме вдъхновяваше докато пишех този роман.

Линор Горалик