1876. За робското в робството и свободата в разлома

Основната цел на тази книга е да представи Априлското въстание от 1876 година не чрез неговите успехи и радости, нито през призмата на пораженията и катастрофата, както е било правено многократно до сега, а чрез личното психично изживяване на свободата. Свободата тук се разбира като способността да поемеш отговорност за свободата на другите и най-вече като умението да откриеш ключа към психичното състояние на своя народ.

Тук достигаме до основния проблем – робството, което трябва да бъде преодоляно, за да се постигне истинска свобода. През последните сто четиридесет години след 1876 година сме натрупали значителен обем литература - научна и популярна история, мемоари, архивни документи, художествени произведения и статии. Въпреки това обаче почти липсват проучвания относно въстанието в контекста на психичните аспекти при индивидите и колективното тяло.

Историците вече са установили безспорно Априлското въстание като кулминация в нашето национално-освободително движение.

Но дали действително е така?

Без руско-турската война освободителка едва ли щеше да има такова определение. Може би биха настъпили други възходи или дори нови конфликти.

Въпреки това единственото нещо, което напълно категорично не би могло да се случи без Априлското въстание, е избухването на духа му. В световната история можем да намерим много по-мащабни бунтове с далеч по-забележими резултати; но малко са случаите с толкова висок дух (особено когато оръжията изглеждат жалки срещу противник със статус на световна империя). Това осъзнание присъства не само у поколенията след събитието, но и сред самите съвременници — които често трудно могат да бъдат обективни. „Историята рядко ни предлага пример за такава самонадеяност близка до лудост”, пише Вазов в „Под игото”, добавяйки че в тези думи се съдържа както една от най-точните интерпретации за извънредността на събитието, така и метафора за метафизиката вложена в него.