Седем димитровградски години 1955-1962

Димо М. Тодоров е роден в село Малък Вършец, разположено в района на Севлиево. Завършил е гимназия в Севлиево, а след това изучава библиотекознание и история в Софийския държавен университет. Между 1952 и 1954 година той заема поста секретар на местното читалище. След това работи като директор на градската библиотека в Димитровград от 1955 до 1962 година, а по-късно става уредник в Окръжния исторически музей в Габрово, където остава до 1990 година. Като историк по призвание, той проявява интерес към краезнанието и се занимава с изследвания и публикации относно своето родно село, както и за революционната история на Габровския окръг и Димитровград – градът, който му отнема седем години от младостта му. Той е автор на множество книги и статии във сборници, списания и периодични издания.