Раково отделение

Раковото отделение носеше номер тринадесет. Павел Николаевич Русанов никога не е бил и не би могъл да бъде суеверен, но чувството му за тревога се засили, когато видя написано „Тринайсето отделение“. Как така никой не се сети да го нарече например травматологично или коремно?

В момента обаче в цялата република нямаше друга клиника, която можеше да му помогне освен тази.

- Нали нямам рак, докторе? Нали нямам рак? - с надежда попита Павел Николаевич, докосвайки зловещата подутина от дясната страна на шията си, която нарастваше всеки ден, а отвън изглеждаше покрита с опъната бяла кожа.

- Няма как да имате такова нещо - уверяваше го доктор Донцова за десети път, докато пишеше с невнимателния си почерк в медицинската история. Когато започваше да записва данни, поставяше очилата си – правоъгълни със закръглени ъгли; щом приключеше с писането – ги сваляше. Тя вече беше по-възрастна и изглеждаше много уморена.

Тази сцена се разиграваше по време на амбулаторния прием преди няколко дни. Пациентите назначени за преглед в раковото отделение вече трудно спяха през нощта...