Все повече ми харесва да се разхождам сам

Ако преформулирам Одън, мога да кажа: „дъждът вдъхновява поета“. Може би това е лондонският дъжд или меланхолията на големия град, може би самотата на космополита? Не съм сигурен какво точно е вдъхновило тези стихотворения. Съмнявам се, че и Димитър Ганев има отговор. Но ми е приятно, че ги е написал. Това е силна и дълбока творба.

Иван Ланджев

Да обикаляш из един свят, който вече е бил видян и описан преди теб; да се носиш сред книги, градове и любовни истории, които са били прочетени и преживяни... И с късно романтичен жест да им придаваш отново мрачния чар на тъгата; да възкресяваш минали гласове; да следваш Бродски през късните есени... Иронии и меланхолии преминават в пътя… Книга с привлекателност и сила. Творба, която бих искал да взема със себе си докато (уж) вървя сам.

Георги Господинов

Димитър Ганев e роден през 1992 година в София. Завършил философия във Виена и след това продължава обучението си в Лондон, където известно време работи като журналист. Получава награди от различни литературни конкурси като „Веселин Ханчев“ и „Рашко Сугарев“. В момента учи за докторска степен в Единбургския университет. Това му е втората стихосбирка след дебютната "Никол слиза по стълбите" („Жанет 45“, 2014).