Мир на кумирите ни. Бележки под линия II

Нашият живот преминава в мечти за нормално човешко общество, без идоли и лидери. Вождът на нашия площад е Йоло Д.

В душите ни се борят три основни сили: Вяра, Надежда и Любов, а тяхната майка е София (мъдростта).

Тридесет години след катастрофата на реалния социализъм достигнахме до „всичко по малко“.

На мястото на модерна държава създадохме неуютни населени места, оставихме плодородните полета зад себе си и много млади хора избягаха под чужди небеса. Страната се е превърнала в огромна администрация за чиновниците, а обществото прилича на бар. Пием коктейли пред бара и с жест посочваме чашата:

От същото! От същото! От всичко! И колкото повече – толкова по-добре… Ако може.

Георги Мишев