Мъжът, който взе жена си за шапка

В книгата „Мъжът, който взе жена си за шапка“ световноизвестният невролог Оливър Сакс представя редица от най-необичайните случаи, с които се е сблъсквал в своята практика. Сред тях са хора, загубили паметта си и своето минало, или пък такива, които не могат да разпознават лица и предмети; индивиди с забавено развитие, но надарени с изключителни художествени или математически таланти; пациенти страдащи от фантомни крайници или неконтролируеми тикове.

Тези странни неврологични нарушения вече са познати на съвременната наука под свои имена – прозопагнозия, синдром на Корсаков и синдром на Турет. Уникалността на тези случаи обаче идва от специфичния поглед и стил на писане на Сакс. Той описва опитите и преживяванията на тези необикновени личности със задълбочено състрадание и разбиране. Всяка клинична история разкрива индивидуални съдби, а чрез неговото майсторство те придобиват универсално значение – стават метафори за човешкото състояние в модерния свят и поставят важни въпроси относно ума и идентичността.

Историите в книгата предизвикват основополагаещи идеи в класическата неврология и навлизат дълбоко в тайните дебри на човешката психика - територия непозната досега за откриватели.

Оливър Уолф Сакс (1933–2015) е британски невролог, натуралист, историк по науката и автор. Роден във Великобритания след завършване на образованието си той работи главно в САЩ. Според него „мозъкът е най-великолепното творение във Вселената“. Стана известен със своите бестселъри, които описват както случаите с пациентите му така и личните му борби с различни разстройства; някои от неговите произведения са адаптирани за театрални пиеси, игрални филми , анимационни късометражки 以及 музикални класически композиции.