Окото на съзнанието

В "Окото на съзнанието" Оливър Сакс представя историите на индивиди, които намират начин да се ориентират в света и да взаимодействат с другите, дори след като са загубили сетива и способности, считани за основополагаещи от мнозина: способността да говорят, виждат, разпознават лица, усещането за триизмерност и четенето. За тези хора предизвикателството е свързано с адаптацията към нова реалност на съществуване:

Лилиан е концертна пианистка, която вече не може да чете нотите и в крайна сметка губи възможността да разпознава обичайни предмети. Сю пък е невробиолог, който никога не е имала зрение в три измерения до момента, когато получава стереоскопично зрение през 50-те си години.

Пат преосмисля живота си като грижовна баба и активен участник в общността въпреки афазията си, която я лишава от способността да изрича дори едно изречение. Хауард е плодовит писател, който трябва да намери начин да продължи кариерата си след инсултът му нарушил умението му за четене.

Д-р Сакс самият разказва за личната си битка с рака на окото и странните последици от него. Той разглежда редица парадокси – например случаи на хора със перфектно зрение, които не могат да идентифицират собствените си деца или слепи личности с хиперзрение или способност за навигация чрез "зрение посредством езика".