Капка, изпреварила дъжд

Книгата е структурирана на три основни части, които са свързани с една завършваща Безкрайна поема. Тази поема започва в предходната, втора част на автора и продължава да се развива тук.

Първият цикъл - Непрогледна светлина служи като навигация в пространството на живота. Вторият цикъл - Плачеща райска ябълка, носи заглавия с месеци и сезони и представлява ориентация във времето или по-скоро разглеждане на неговото влияние върху нас – понякога усмихнато, а друг път романтично крайморско – през годишните кръгове. Третият цикъл - Космическа прашинка е най-философски настроен. В него се търси смисълът на съществуването, който често се открива именно чрез опровергаването на очевидното и осъзнаването за краткотрайността му сред безкрайните потоци от време. А финалната "Безкрайна поема" ни разкрива идеята, че "светът е свежа картина, силен със своята незавършеност". Именно тази незавършеност доказва нашето съществуване.
Кристин Димитрова

"Произходът ми помага да остана здраво стъпила на земята и ме подтиква да забелязвам детайли, невидими за напълно градските хора. От друга страна обаче изпитвам желание да избягам от гравитацията на конкретното място и ограниченията на историческия период, в който живея физически. Искам да бъда космополитен човек. При търсенето на баланс между тези два стремежа чувството ми прилича на капка дъжд, която изпреварила бурята; капка оставайки след пороя."
Диана Саватева