Легенди и истини в българската история

Историците проявяват скептицизъм към легендите, считайки ги за фолклорни произведения без научна стойност. Те не са документирани факти, а народни създания. На основата на преданията не може да се изградят задълбочени изследвания; все пак легендата представлява своеобразно начало на истината.

Терминът произлиза от латинската дума legere, която означава „чета“ и носи вътрешен смисъл на „нещо, което заслужава да бъде прочетено“.

Само малък брой специалисти се запознават с тези истории, докато мнозинството от любителите им вярват и разкриват тайните на миналото; често те правят значителни открития.

Пример за това е Хайнрих Шлиман – археолог-любител, който следва стъпките на Омировата „Илиада“, вписана в света на легендите. Той извършва разкопки в Хисарлъка край Мала Азия и в Микена на Пелопонес. Намира съкровището на Приам и маската на Агамемнон. Въпреки че тези находки не принадлежат към времето на Троянската война, те стават част от златния фонд в световната археология.

Как стои положението у нас?

На този въпрос отговаря монографията „Легенди и истини в българската история“.