Звезди под клепачите

Романът „Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски служи като опора в моменти на дълбоко съмнение, когато се колебаем дали да простим на някого или да го осъдим. В него ще намерим истини за хората, живеещи под българското небе, за предизвикателствата по пътя им, които ги водят към свобода и страст, както и за техните дни, изпълнени с трудности и упорство. Тази книга е особено важна в ситуации, когато сме решили да напуснем най-близкия си човек; всичко – нашата кръв, въздухът в дробовете ни и часовете, които разкъсват сърцето ни на две – извиква: „Върни се!“. Романът на Терзийски е необходим именно сега, за да не позволим животът ни да стане единствено пропуснатия влак към истината. Книгата съдържа мъдрост и изключителен талант. Тя носи надежда. Това е произведение относно времето и неговото най-красиво и страшно измерение – любовта. Николай Терзийски представя притча за безсмъртието и достига до самата същност на тайнството; само любовта може да твори вечност.

Според Здравка Евтимова романът „Звезди под клепачите“ е внимателно структуриран със своя характерен "сферичен" стил от предишните творби на автора. Наративната линия изгражда плътни паралелни светове, които постепенно се развиват пред очите на читателя.

Всеки свят в романа има свой уникален облик – собствен предметен свят и логика на развитие с индивидуална атмосфера. Всеки от тях предлага ярко изразени образи.

„Звезди под клепачите“ впечатлява със силния си емоционален заряд произлизащ от личното преживяване и преосмислене; това произведение заслужава място сред най-добрите текстове в българската литература през последните години според Борис Минков.

Силвия Недкова акцентира върху значението на следене развитието на Николай Терзийски - нов глас в българската литература с потенциал да бъде част от основоположниците й занапред.