Нашето постчовешко бъдеще

Може би сме на прага на постчовешко бъдеще, в което технологиите ще ни позволят постепенно да трансформираме нашата човешка същност. Много хора възприемат тази перспектива като истинска форма на свобода. Тя включва правото на родителите да избират желаните деца, свободата на учените да извършват изследвания и правото на предприемачите да използват технологии за генериране на богатство.

Възможно е да се окажем задължени да приемем този нов тип свобода или пък целенасочено да поемем отговорността за собствената си биологична конструкция, вместо тя да зависи от случайните сили на естествения подбор. Ако това е така, трябва да действаме осъзнато. Вероятно постчовешкият свят ще прилича много на сегашния, но с подобрена система за здравеопазване, удължен живот и може би по-висока интелигентност у хората в него. Въпреки това той може също така да бъде значително по-йерархичен и конкурентоспособен от днешния ден, което може да доведе до социални конфликти.

Не бива обаче да се разглеждаме като жертви на неизбежния технологичен напредък, когато той не служи за благото на човечеството. Истинската свобода означава политическите общности сами da защитават своите ценности и точно такъв вид свобода трябва активно da упражняваме във връзка с настоящата биотехнологична революция.